С новия проектозакон за обществения транспорт се планира поетапно премахване на хартиените билети и въвеждане на цифров портфейл за пътуване. Представители на транспортния сектор обаче твърдят, че не са били включени в подготовката на тези промени.
Според председателя на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова, „това е първият законопроект, който не е обсъден с бранша. Нито едно от тези предложения не са ни дадени предварително за обсъждане, не бяхме включени в работните групи, работещи по темата за Закона за обществения транспорт.“ Тя допълва, че още по време на управлението на „Продължаваме промяната“ идеята е заложена в Плана за възстановяване и устойчивост, но оттогава браншът не е бил част от дискусиите.
По думите ѝ в проектозакона има редица нови положения, които будят сериозни опасения сред превозвачите. Най-голямото притеснение е свързано с липсата на яснота относно финансирането – „никъде не става ясно точно как ще бъдат финансирани всичките тези идеи, каква ще бъде тежестта за превозвачите чисто финансово“. Според Милтенова не е ясно и дали държавата ще може да поеме разходите за обновяване на всички автобусни линии.
Предвиждат се и нови маршрутни разписания, но остава въпросът кой ще осигури средствата за тях. В момента държавата подпомага само градския транспорт и населени места с до 500 жители в планински и гранични райони. Според превозвачите малките и слабо населени места остават без транспорт, а осигуряването му би изисквало сериозен бюджет.
Относно идеята за единен билет Милтенова обяснява, че това би изисквало общ софтуер и централизирана система – държавата ще събира всички приходи от билетите и след това ще ги разпределя към превозвачите. В европейските държави това е организирано на база километър пробег, „вие кандидатствате, получавате сумата X, която покрива вашите разходи, нужните заплати, генерира печалба“. Според нея обаче в българския законопроект не се вижда подобен механизъм.
Допълнително притеснение будят и планираните глоби – някои от тях достигат 21 500 евро. Милтенова дава пример с текст за санкция „ако по неподходящ начин информираме пътника“, като задава въпроса кой определя кое е „неподходящо“. Според нея така се отваря врата за субективност и корупция. Тя посочва и несъразмерността – „когато на вас минималната работна заплата ви е 600 евро, а глобата ви е 500 евро – дали пък няма да предпочетете да дадете 50 лв.“
По думите ѝ високите глоби не винаги водят до положителен резултат, както се вижда и от ситуацията по пътищата. Напротив – това може да задълбочи проблема с липсата на кадри в сектора. България вече внася работна ръка от чужбина, но езиковата бариера често е сериозно препятствие. В момента има около 1500 лицензирани транспортни фирми, но по-голямата част са в сферата на туризма. За обществения транспорт реално работят едва около 700 компании за цялата страна, предупреждава Милтенова.