Депутатите от парламентарната транспортна комисия направиха още една крачка към реформа в обществения транспорт, като по време на обсъжданията по Закона за обществения транспорт приеха дефиниция за т.нар. транспортна бедност и разгледаха конкретни мерки за ограничаването ѝ. Наред с това беше поставен и въпросът за режима, по който автобусите по общинските транспортни схеми използват автогарите.
Сред обсъжданите текстове е предложение автобусите, които обслужват общински линии, да не бъдат задължавани да спират на автогари. Идеята беше поставена от представители на автобусния бранш и намери подкрепа в рамките на второто четене на законопроекта в комисията.
По-широкият замисъл на законовите промени е свързан с изграждането на национална транспортна схема, която трябва да бъде готова до шест месеца след обнародването на закона. Според концепцията железопътният транспорт ще има водеща роля, а разписанията на автобусите, самолетите и корабите ще се съобразяват с него, така че да се постигне по-добра свързаност между отделните видове транспорт.
В тази система е заложено и по-прецизно координиране на връзките между различните превозни средства. При прекачване от влак към автобус или от влак към друг влак престоят на пътниците не трябва да надхвърля 15-20 минути. Когато автобусът поема пътници от пристигащ влак, той следва да потегля 15-20 минути след пристигането му. В обратната посока – когато автобусът довежда пътници за заминаващ влак – е предвидено той да пристига не по-малко от 30 минути преди отпътуването.
Друга важна идея в законопроекта е въвеждането на единен билет за различни видове транспорт – влак, автобус, самолет и кораб, като се предвижда този билет да бъде и в електронен формат. Целта е пътуването да стане по-лесно за гражданите и да се намали административната тежест при комбинирани маршрути.
Сериозен дебат предизвика и темата за таксите, които автобусите до малки населени места плащат на автогарите. Според представители на превозвачите сегашният модел поставя в затруднение фирмите, които обслужват села и по-слабо натоварени линии. Като пример беше посочено, че при билет на стойност 0,80 евро начисляването на 10 евро автогарова такса е икономически неоправдано и натоварва непропорционално малките оператори. От сектора изтъкват също, че тези превози и без това често се поддържат със субсидии, което на практика означава, че държавата отново участва финансово в системата.
За автобусните превози, които са част от националната и междуселищните транспортни схеми, обаче остава изискването да спират на автогари. Така законодателят очевидно търси баланс между облекчаването на местните линии и запазването на реда при по-големите транспортни направления.
Съществен момент в заседанието беше и приемането на определение за транспортна бедност, предложено от председателя на комисията Кирил Добрев. Така за първи път в законодателен контекст се прави опит ясно да се опише кога хора или домакинства са поставени в невъзможност да ползват обществен транспорт при нормални условия.
Според приетия текст транспортна бедност е налице, когато лица или домакинства нямат реален достъп до обществен транспорт поради липса на транспортна услуга, прекалено висока цена спрямо доходите им, недостатъчна честота и свързаност на превозите или физическа недостъпност на транспортната инфраструктура.
Комисията прие и насоки за противодействие на този проблем. Сред възможните мерки са осигуряване на транспортно обслужване в населени места, където липсва обществен транспорт, въвеждане на превози по заявка и други по-гъвкави решения, прилагане на социални тарифни политики, както и по-добро интегриране между различните видове транспорт.
По време на заседанието беше разгледано и предложение за въвеждане на цифров портфейл в раздела за тарифите, което също се вписва в по-широката идея за модернизиране и дигитализация на системата.
Като цяло обсъжданите промени очертават опит за по-добра организация на обществения транспорт, по-лесно прекачване между различните видове превоз и по-ясен ангажимент на държавата към хората, които днес остават с ограничен или твърде скъп достъп до транспортни услуги.