От 7 септември 2025 г. влязоха в сила повече от 100 промени в Закона за движение по пътищата. Въпреки това новите изисквания все още не са отразени нито в програмите за обучение на бъдещите водачи, нито в изпитните въпроси. Това води до абсурд – курсистите трябва да избират грешни отговори на теоретичния изпит, за да могат да го издържат.
„Така е. Това е стара практика на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (бившата ДАИ). При промени в закона те реагират след година-две, а понякога и три. Нищо ново под слънцето – администрацията е над закона“, коментира пред вестник „Труд“ Красимир Георгиев – автомобилен инструктор с дългогодишен опит и председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.
По негови думи автошколите изпадат в парадоксална ситуация – от една страна преподават актуалните правила, а от друга трябва да подготвят учениците си за изпит, който се базира на остарели изисквания.
„Учениците питат защо трябва да учат едно за изпита, а друго за живота на пътя. Ние обясняваме, че трябва да знаят закона, но и старите норми, иначе няма да вземат книжка. По този начин понасяме на гърба си мързела и глупостта на администрацията“, допълва Георгиев.
Пример за това е въпросът в изпитните тестове относно глобата за преминаване на червен сигнал. Вариантите са:
-
50 лв. – валидно до 2012 г.
-
100 лв. – валидно до 7 септември 2025 г.
-
150 лв. – актуалната глоба.
На изпита обаче верният отговор остава „100 лв.“, въпреки че в закона вече е записано 150 лв.
Георгиев припомня, че и през 2017 г., когато също бяха приети над 100 изменения в закона, тестовете бяха обновени едва след месеци закъснение.
Неуспех се наблюдава и при цифровизацията на шофьорските курсове и изпити, въведена от юли 2025 г.
„Процесът е блокиран от заместник-изпълнителен директор, който угодничи на сивия сектор. Формално има дигитализация, но тя е изкористена и обезсмислена. Условията за корупция си остават“, заявява Георгиев.
По негови думи, въпреки усилията на транспортния министър Гроздан Караджов да придвижи реформата, ръководството на Автомобилна администрация реално я саботира.
Асоциацията, която Георгиев оглавява, е сред тези, подкрепили искането за оставката на Малина Крумова от поста председател на Държавната агенция „Безопасност за движението по пътищата“.
„Не ни е нужна структура, която прави клипчета и пиар, докато по пътищата има жертви. Трябва агенция с експертен потенциал, която да дава срокове на институциите да решават проблемите и да изисква изпълнението им. В сегашния вид смисълът ѝ е нулев“, казва инструкторът.
Относно новото въвеждане на контрол чрез измерване на средна скорост чрез тол камерите, той е скептичен.
„Може би ще има някакъв ефект, но се прави на принципа „проба-грешка“. В Европа вече се отказват от тази практика. У нас пак натискаме за санкции, а не за превенция. Така няма да станат пътищата по-безопасни“, категоричен е Георгиев.
Той приветства и намерението за изграждане на магистралите „Рила“ и „Черно море“ чрез концесия.
„Частните инвеститори ще имат интерес да строят качествено и бързо, защото ще печелят от експлоатацията. Ако това стане, ще се разтовари трафикът по „Хемус“, „Тракия“, „Струма“ и околовръстното на София. Това ще намали катастрофите, но не защото сме глобили някого, а защото ще имаме по-добри пътища“, смята той.