Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) подготвя нов огромен разход за тол системата, която от години се превърна в черна дупка за средствата на българските данъкоплатци. В ход е обществена поръчка от типа „договаряне без предварително обявление“, тоест изпълнителят на практика е известен предварително, а предвидената стойност е 127.5 млн. лв. без ДДС, съобщава икономическият сайт Еconomic.bg.
ОЩЕ: С рекордните 248 км/ч: Тол системата засече хиляди нарушения
Това е поредната голяма сума, насочена към тол системата. Още през 2018 г. кабинетът „Борисов“ възложи нейното изграждане на група дъщерни дружества на австрийската компания „Капш“ по договор за 180 млн. лв. Тогава премиерът Бойко Борисов обеща, че България ще получи най-съвременна технология и че системата за тол таксуване ще бъде истинска „печатница за пари“.
АПИ не може без услугите на „Капш“
Въпреки тези обещания „най-модерната“ система тръгна трудно, след поредица от забавяния и технически проблеми. През 2021 г. изненадващо стана ясно, че консорциумът „Капш Трафик Солюшънс“ има да върши още много работа. АПИ подписа с него нов договор за период от 5 години за „Проактивен мониторинг и надграждане“ на стойност 140 млн. лв. Обясненията от страна на агенцията звучаха меко казано унизително – заявяваше се, че е необходимо още време, за да бъдат обучени български специалисти да работят с мрежата и софтуера.
Междувременно, уж за да може държавата сама да управлява „печатницата за пари“, беше създадена цяла нова структура – Национално тол управление.
През 2022 г. Сметната палата приключи и огласи одитен доклад, в който посочи, че спорният договор за „ъпгредйване“ трябва да бъде обект на внимание от прокуратурата. През 2023 г. депутати от ПП-ДБ официално сезираха държавното обвинение за неправомерни и нецелесъобразни разходи по тол системата. До момента реални последици няма.
ОЩЕ: Средната скорост – закон на хартия, мираж на пътя
Сега обаче към „Капш“ се насочва трети многомилионен поток – 127.5 млн. лв., за да продължи консорциумът да поддържа тол мрежата до края на 2030 г. Мотивите за тази нова петгодишна поръчка са на ръба на абсурда – АПИ твърди, че пет години след въвеждането й системата все още не може да бъде управлявана самостоятелно от държавата. Допълнително са заложени и още 29,34 млн. лв. за допълнителни дейности по „надграждане и интеграция“.
Още през 2021 г. служебният зам.-министър на регионалното развитие Захари Христов посочи, че има излишно дублиране – със софтуерната поддръжка се занимават едновременно „Капш“ и тол управлението, в което са назначени около 40 ИТ специалисти със заплати от порядъка на 5 хил. лв. От Националното тол управление контрираха, че възнагражденията на IT експертите не били 5000 лв., а 3600 лв. От разясненията на АПИ за новата петгодишна поръчка става ясно следното.
На практика ситуацията за българската държава е патова – „Капш“ държи ключа към тол системата (изходния код) и разполага с изключителни права върху ноу-хауто, докато АПИ няма нито достъп до този „ключ“, нито достатъчно подготвени кадри. Само „Капш“ може да извършва ъпдейти и развитие на системата, а други компании нямат как да участват заради аргументи, свързани с фирмени и държавни тайни. Като „алтернатива“ в мотивите на АПИ се посочва, че другият вариант е държавата да изгради изцяло нова тол система, което се представя като твърде скъпо и неразумно.
„Тол системата представлява „интегрирана, неделима система от край до край (end-to-end / E2E)“. Ето защо консорциумът, който я е изградил, притежава изключително право като притежател на интелектуалната собственост върху софтуера“, посочва пътната агенция. И още: „Намесата на всяка друга фирма би довела до „неприемливи технически, финансови и операционни рискове“. Причината – изключителните права върху софтуера принадлежат на австрийската компания „Капш ТрафикКом АГ“, а АПИ, която плаща всичко, е само ползвател.
Решението на шефа на АПИ инж. Йордан Вълчев за „договаряне без обявление“ е от 21 ноември. Крайната дата за подаване на оферти в това „състезание с един участник“ е 1 декември. При липса на реална конкуренция обществената поръчка се превръща в чиста формалност, своеобразно „отбиване на номера“ – от самото начало е ясно кой ще спечели. А при такава ситуация цената логично се доближава до максимално възможната.